Второто правителство на Бойко Борисов подаде оставка на 14 ноември 2016 г. Това е същият онзи кабинет, който дотогава е крепен от вече разпарчетосания на принципа „всеки срещу всеки“ Реформаторски блок. Друг възможен поглед би бил: разделен на бъркащи в кацата срещу недотам бъркащи...
Заради конфигурацията в парламента в началото на мандата през 2014 г. Борисов е принуден да даде на т.нар. реформатори такива важни сектори като отбраната, икономиката, здравеопазването. Той се „обзавежда“ с цели седем министри от РБ, а Меглена Кунева и осмият – Ивайло Калфин (АБВ), дори стават вицепремиери.
Като им тръгва една карта...
След оставката обаче избори се задават чак на 26 март 2017 г. А в междувремието на не-ГЕРБ министрите „като им тръгва една карта...“.
Зимата на 2016-а срещу 2017 г. ще се запомни с привикването на целия кабинет „Борисов 2“ в столичното следствие, което тогава е още в кв. „Овча купел“. Журналистите с охота кибичат и снимат сеир – министерско дефиле почти всеки ден в поляните над дома за временно настаняване на бежанци.
Не се налага много да се чака след оставката на кабинета. По едно съвпадение прокуратурата, която, разбира се, е напълно деполитизирана, започва каскада от призовавания по дълги и сложни досъдебни производства за деяния отпреди години (някои отпреди десет!), които явно са станали готови точно сега. И то едновременно. И за които заслужава да се отбележи, че не се отнасят до нито един министър от ГЕРБ.
Бартер с ваксини
Държавното обвинение привиква Петър Москов и заместника му Адам Персенски още на 21 ноември. Става въпрос за бартера с ваксини пентаксим и еувакс от Турция, както и за износа на наши тетадиф и БЦЖ. Говорителят на главния прокурор Румяна Арнадуова „обезпечава“ информационно действията на държавното обвинение с активност понякога по трите водещи телевизии в рамките на един сутрешен блок.
Прокуратурата ефектно викна цялото правителство – за да разбере какво означава „решение на подпис“ на Министерския съвет във връзка с делото с ваксините. Самият Бойко Борисов е призован на разпит в следствието на 23 ноември и както винаги демонстрира безукорно процесуално поведение и идва. Горкият просветен министър – проф. Тодор Танев – почти се беше разплакал на входа на следствието, а горната граница на кръвното му сигурно е била 200...
Между другото, новините за предстоящото привикване, респективно обвинение на всеки следващ министър, се появяват още предната вечер „извънредно, бомба и първо в...“ определени медии, които според мнозина са чисти кафяви клозети, служещи да се замерят противниците на ГЕРБ и ДПС с нечистотии. Да се чуди човек прокуратурата какво толкова им харесва...
Самолети „на трупчета“
По същата схема на 23 ноември – пак пред портала в „Овча купел“, става ясно, че военният министър Николай Ненчев е привикан, за да получи обвинителен акт.
Става дума за сделката, при която той поръча на Полша шест реактивни двигателя за изтребителите МиГ-29 и за това, че е държал „на трупчета“ договора за ремонт с руската РСК МиГ.
Ненчев, който дотогава е убеден демократ и привърженик на управлението на Борисов, коментира, че е абсурдно българската прокуратура да го обвинява, че е накърнил интересите на руска фирма. Но това е вярно само донякъде. Част от обвинението е, че е застрашил живота на нашите пилоти, като не сключвайки договор, е намалил нальота им до опасен минимум.
На 25 ноември пък Ненчев е призован във Военноокръжната прокуратура в София само два дни след като е привлечен под отговорност за МиГ-овете.
Новото обвинение е заради обществена поръчка, открита през 2014 г. – за униформи на армията.
Всичко случило се дава повод на Христо Иванов да направи още на 28 ноември следния коментар:
„Това е част от постигането на задкулисните сделки. Винаги когато мафиотският консенсус за управлението на страната се разклати, прокуратурата минава в своята силна инженерна роля. Да покаже сила, да напомни на някои хора да имат по-скромни очаквания за сделки и т.н.“, казва той тогава в тв интервю.
Неизвестният извършител и климатиците
Христо Иванов ли казахме? По повод Министерството на правосъдието от негово време има и една прокурорска проверчица „срещу неизвестен извършител“ за малки обществени поръчки за купуване на климатици за ведомството. Периодът съвпада, така че всички знаят кой е неизвестният извършител, макар че Цацаров – с когото Иванов открито воюваше, великодушно подчерта, че проверката не била срещу министъра.
През януари изненадите – или по-скоро липсата им – продължават. Оказва се, че прокуратурата не е спала и обвинява Даниел Митов и заместника му Христо Ангеличин. Касае се за пътуванията на Министерството на външните работи. За да не нарушават Закона за обществените поръчки, докато текат безкрайни обжалвания на тръжната процедура на МВнР, двамата сключили спогодба с Министерството на земеделието и храните – така избрана от МЗХ фирма купувала билети за пътуванията на Външно. Според прокуратурата това е безстопанственост и нарушаване на ЗОП.
Отделно Ангеличин се сдобива с друго обвинение – за закупени специфични телефонни централи от посочена фирма. По-скоро за незакупени, той като след сигнала до прокуратурата всъщност нито едно българско посолство не е дало и стотинка за въпросните телефонни централи. До 2012 г. Ангеличин е кадър на ДСБ, след което напусна партията и става част от „Движение България на гражданите“.
Практически от коалицията между РБ и ГЕРБ от десния блок „чисти“ остават само Меглена Кунева, Тодор Танев и верният като санбернар Божидар Лукарски. Последният остава толкова предан на ГЕРБ и срещу него дотолкова няма нищо в прокуратурата – въпреки огромното количество ужасяващи инциденти във военнопромишления комплекс от това време, че чак да се усъмни човек...
Съвет към министър
„Перлата в короната“ обаче е едно тройно обвинение – по-точно шесторно, но истински интересните в него са трима. Издателят Иво Прокопиев, който открито воюва с прокуратурата, е съобвинен в богата гама от разнообразни деяния с бившия министър Трайчо Трайков (станал кандидат-президент от реформаторите) и Симеон Дянков (разлюбен от първия бивш вицепремиер в първия кабинет на ГЕРБ, б.а.).
На 28 август 2017 г. СГП внася срещу тях обвинения за продажбата на миноритарен държавен дял от електроразпределителното дружество EVN на едноименната австрийска компания. Иво Прокопиев „умишлено улеснил“ Симеон Дянков да извърши престъпление по служба – като не събрал парите от приватизацията в т. нар. Сребърен фонд, а в учредената по негова идея по време на световната криза Държавна консолидационна компания и съответно – в бюджета. Прокопиев твърди, че деянието му се изразява в съвет към тогавашния финансов министър на една конференция...
Трайчо Трайков пък е обвинен, че не е положил достатъчно грижи за повереното му имущество и се е съгласил за продажбата на миноритарния дял на държавата в дружеството. Прокуратурата по впечатляващ начин „извежда“ вредата за държавата, като пресмята цените на акция от мажоритарния пакет и обвинява – защо същите не са претендирани при миноритарния. Така се получава, че 33-те процента са продадени близо 2 пъти по-евтино.
Справедливо е да се каже, че има и един обвиняем министър от ГЕРБ – Делян Добрев. Според пресконференция на прокуратурата се касае за изплащане на консултантски пари след мораториума върху „Белене“. Всичко дойде до главата на Добрев през цитирания „горещ“ ноември на 2016 г. Тогава той заяви, че се опитват да го „пришият“ към червените министри Румен Овчаров и Петър Димитров и че има огромна заслуга за спиране на набутването „Белене“ (де да знае човекът какво ще стане през пролетта на 2018 г.).
Междувременно бе променен Наказателнопроцесуалният кодекс, така че този тип дела и всички други подобни да се изземат от станалия неудобен след махането на „каките“ Софийски градски съд и да отидат в спецсъда.
Докъде е всичко това днес?
Ненчев бе оправдан на три инстанции по „военното“ дело за поръчката на униформи. Забележително е, че нито веднъж горната инстанция дори не връща казуса, а направо потвърждаваше оправдателната присъда. Информацията от Върховния касационен съд дойде на 25 април – Ненчев и бившият директор във военното ведомство Венислав Цанов са невиновни за престъпление по служба, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Любопитно е, че в съдебното заседание представителят на Върховната касационна прокуратура дори не поддържа подадения касационен протест, докато съдиите от ВКС приемат, че протестът така или иначе е неоснователен.
Другото дело – за ремонта на двигателите на МиГ, още се влачи на първа инстанция. Освен с това, че по него бяха разпитани двама президенти – Росен Плевнелиев и Румен Радев, то вече не е интересно с нищо на журналистите. Почти никой от ресорните репортери не го посещава. Затънало е в експертизи, а дали Ненчев ще се окаже виновен за това, че договорът с МиГ е стоял заключен в една каса, когато е имало рамково споразумение с руската страна за ремонт на самолетите, предстои да видим.
Най-бавно движещото се дело е това срещу Петър Москов. Обвинителният акт бе внесен в спецсъда чак на 12 март 2018 г., а обвиненията са сериозни – за длъжностно престъпление, неупражнен контрол и неизгодна сделка. За деца и ваксини става въпрос все пак.
„Разбутахме им кочината!“, каза обаче пред журналисти Москов, визирайки вносителите, чиито интереси е нарушил.
Още от 16 април 2018 г. делото не успя да тръгне. Освен отвода на един съдебен заседател съдът установи и други пречки за даване на ход. Според защитата материалите по него са 95 тома и времето за подготовка не е било достатъчно. В свое писмо до спецсъда пък от финансовото министерство обявиха, че нямат претенции срещу подсъдимите.
Такива се появиха от името на здравното министерство и „Бул био“, като общо с лихвите гражданската им претенция надвишава милион. Съдийката даде ход и го насрочи за есента, макар че според адвоката на Москов – Менко Менков, 325 233 лв., които претендира здравното министерство, са върнати в НАП. Те са всъщност ДДС върху дарението от Турция и са платени. А пък над 427-те хиляди лева, които търси „Бул био“, са... дивидент, тъй като дружеството е 100% собственост на държавата в лицето на Министерството на здравеопазването.
Делата срещу Даниел Митов с Христо Ангеличин и другото – само срещу Ангеличин, вървят в спецсъда. По казуса с купуването на самолетни билети показания, които се превърнаха в тотална защита на Митов, даде колежката му от правителството „Борисов 2“, земеделската министърка Десислава Танева.
Тя заяви пред спецмагистратите, че инкриминираните покупки на билети са все едно министърът да се интересува има ли бензин в служебната кола и че и днес колкото пъти да я помолят, пак така би процедирала – именно за да не се нарушава Законът за обществените поръчки.
„Перлата“ в короната – тройното дело срещу омразния на прокуратурата Иво Прокопиев и бившите Бойкови министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков, бе едно от заварените положения при цитираната по-горе промяна на НПК за подсъдността. Понеже бе прекратено от СГС поради липса на каквито и да е факти, то бе върнато от САС с указание да се премести в спецсъда.
На 8 март и Специализираният наказателен съд, както е правилното му име, се произнесе – най-общо казано, че в обвинителния акт няма нищо. Формулировката е позната: обвиняемите не могат да разберат в какво ги обвиняват – което е едно от основанията за прекратяване и връщане на прокуратурата. Тъй като така се нарушава основно тяхно право – правото на защита.
С точно същата съдба се оказаха делата срещу Румен Овчаров, съдийката Румяна Ченалова, пловдивския кмет Иван Тотев (в спецсъда), Мирослав Боршош в СГС... Прекратени и върнати на прокуратурата поради объркан, противоречив и блестящ с липса на факти обвинителен акт.
Любопитна подробност е, че някои от тези прекратявания са дело на съдии като Даниела Костова – един от бетонно верните на Цацаров членове на предишния ВСС, или Стефан Милев – прокурора със съвсем кратък стаж, който бе изстрелян в кариерата с черна тога от същия ВСС.
Що се отнася до делото срещу Делян Добрев, никой не е чул да става нещо с него. Няма дори внесен обвинителен акт. Но досъдебното производство – кой, кога, как е предал, образувал, спрял или направо прекратил нещо си – е 100% тайна, пазена само от прокуратурата на Република България и неподлежаща на контрол.
----
Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през август 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни